Варна.
Парк-паметник на българо-съветската дружба, Турна тепе, Варна.

Имам голяма слабост към соцпаметници (тогавашното изкуството е имало много специфичен чар - много сиво, стилизирано и пропагандно, а и оставя впечатление, че всеки паметник е бил изчислен да става и за бункер, който може да понесе директно попадение на атомна бомба ;) ) И понеже бях варненец за една седмица, нямаше как да го пропусна - огромен, бетонен естествено, вижда се отдалеч и изоставен.
След бърза справка в интернет имах и информацията за строежа и функцията, която както очаквах си е впечатляваща. Накратко:

• 1974 г. първа копка, открит тържествено на 13 ноември 1978 година и функционирал до ноември 1989 година, после разграбен;
• отново (разбира се) над 27 000 души дали своя доброволен труд и е построен само за 7 месеца;
• 10 000 тона бетон, бомбоубежища отдолу :))), висок 23 метра и широк 48 метра;
• по средата на арката бил поставен бронзов разпукан куб, от който горял вечният огън и за подържането му на денонощие изгаряли по 4 бутилки газ;
• вътре в крилата са оформени празнични зали;
• фигурите на лявото крило на фасадата са на 3 жени: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с хляб и сол, а срещу тях на съседното крило са фигурите на руски войници с оръжие през рамо (харесват ми уникално много, понеже всчко това е постигнато с кофража при изливането на бетона);
• на стъпалата в средата, които водят до върха, са били посети два сребърни бора символизиращи братската дружбата. Днес е останал само единия!
• "Дружба от векове за векове" - бронзов надпис, от които има само ръждясали остатъци;
• бронзова врата тежаща 3.5 тона !!! на входа (не съществува вече);
• уникална гледка към Варненския залив...

Както при повечето такива паметници не се влиза през парадния вход, а през дупка в стената. Дотук нищо странно. За първи път влизам там се и се опитах да съм максимално внимателен, понеже и представа си нямах какво има вътре и какво трябва да очаквам. Междувременно в непрогледната тъмнина вътре стигнах до два извода: малкото ми фенерче не свети много и е хубаво да ходя с още някой по такива места, по възможност с черен колан.
Предполагам че докато е функционирал е бил доста интересен обект - има много зали с различни форми и неправилни ъгли, малки прозорчета и панорамна гледка отгоре.
Стана много написаното и сега идват снимките



Стъпалата, в средата на които са били засети двата бора. Нощем е звучала е Седмата симфония на Шостакович

Един бронзов куб с вечен огън доста го е отварял ;)

Гледката определено си заслужава. Още повече от там се виждат огромните знамена (някъде прочетох, че са от порядъка на 300 км.м.)

Дружба от векове за векове. Бронз.

Пуснати ръце, цвете, хляб и сол. Птичка :)

Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздуха - за всяко живо същество. Г.Димитров

Празнична зала? :)))

Бетон и други празнични зали

Това вече трябва да е празнична зала! Петолъчката е уникална.

Портрет. Изглеждат еднакви, но не са.

Най-високо

Паметникът е бил толкова добре осветен, че се е виждал километри навътре в морето.