Преди няколко седмици поснимах малко на язовира. Мисля занапред в снимките ми да преобладава небето. Във всичките му форми - от любимото синьо до тъмни облаци. Мисля си също на базата на лични наблюдения, че хората много рядко поглеждат към небето (и се усмихват) :))) Даже някои не знаят от къде изгрява Слънцето, но това е друг въпрос ;)
И понеже постът беше за разходката до язовира пускам и няколко снимки - общо взето вятър с облаци дава много приятни резултати, особено от това място, понеже облаците се издухват доста приятно (с други думи от Казанлък по-хубаво няма:))). Ходих да снимам точно когато се топеше снегът и естествено исках да стигна до брега и по този повод попаднах в плаващи пясъци, но общо взето си заслужаваше, понеже отдавна не го бях правил :D Поне не тръгнах (е тръгнах, но не се окопах отново като патенце) с колата да си спирам до водата като пич както обикновено.
Снимах и на диапозитив, но все още не е проявен. Дори забравих какво точно снимах, май в това си е едно от големите очарования на лента. Много олдскуул, което те кара да го раздаваш по-тежък ;)))

Тази вечер ми се струва, че ми се получават доста дълги изреченията, така че мисля да приключвам.