06.01.2012 - Йорданов ден, гр. Калофер

От 4-5 години се каня да снимам мъжкото хоро на Йордановден в Калофер, но всяка година се намира нещо, което да ми попречи - изпит/асистент/мързел :) Обаче тази година реших на всяка цена да отида, понеже като се замисля няма за кога да го отлагам - надали догодина ще имам повече свободно време...

И в петък в 5и30 сутринта със Сашо Иванов и с Веско тръгнахме към Калофер в един много кофти дъжд и през цялото пътуване си говорихме и се надявахме да падне още малко температурата и да обърне дъжда в сняг. Просто виждах кадъра със снежец и с пара, излизаща от водата. Да ама не. Тръгнахме от +1 градус и пристигнахме в Калофер на +2. Тъпичко. Трябваше да повървим малко около километър покрай Тунджа нагоре в града и се започна едно пързаляне по леда с летните обувки (+2 градуса, вали дъжд и по земята има лед ?!?!?!), съответно намокрих задника и напълних обувката в една локва. Викам си - супер, дотук добре. Добре ама е 6и30-7ч., а хорото започва в 8. Меко казано се схванах от студ. Стана и голяма навалица, все неща, които ми лазеха по нервите. По някое време реших, че вече не ми се снима, защото цялата картинка ставаше все по-комерсиализирана (ако може да се нарече така). Тъпанарът (или тъпанджията, както е правилно) беше се понаквасил и си пееше някаква песен, която въпреки желанието и големите ми усилия не можах да позная - май само той си знаеше. Беше пиян на мотика, и нямаше търпение да започва хорото, та на няколко пъти влезе във водата, за да провери дълбочината и да се поразхлади един вид :)))
Навалицата стана още по-голяма и това ме амбицира въпреки киселото ми настроение да си направя снимките - е, нямаше снежец, валеше дъжд, слънце също нямаше, тъмно си беше още, НО като видях как 150-200 човека с носии влизат във водата и вървят към дълбокото забравих за всички тези условности, които си бях намислил...
Стана уникално!

Идваха и още хора, Антон Хекемян и той влезе иска, не иска във водата. По-надолу съм сложил линк към репортажа, има смях в него, заслужава си ;)

По традиция хвърлиха кръста и след като го извадиха от водата го дадоха на най-малкия участник в хорото.

Всичко е във водата - тъпани, гайди, кларинети и т.н., така че оркестърът да свири.

Един чичко покрай мен каза, че водата почнала да ври вече :D

Някои решиха да излизат, обаче за нашия човек тъпанаря това не вАжи ;) Подгрява останалата група здраво :)

И след 20-25 мин всичко свърши. Заслужаваше си определено. Препоръчвам го на всеки, имаше хора от цяла България, дошли специално да играят на хорото и се преобличаха до колите си на дъжда. Казват, че тази година имало най-монго хора. Няма как да знам, защото не съм бил друг път, надявам се и да не ми е последен :) Може би чарът му, когато хората са били по-малко и бил по-различен, но в никакъв случай сега не го е изгубил... 150-200 човека, пеещи в ледената вода народни песни си е впечатляващо.

Пийнахме по едно чайче, фоторепортерите ъплоуднаха снимките си за списания/вестници/сайтове/т.н. в кръчмата и си тръгнахме.

Обещаният линк към репортажа на Антон Хекемян, изгледайте го целия, много смъх има вътре :)))

П.С. Понеже съм в добро настроение няма да слагам воден знак върху снимките ;)